български

720by157-218-Content-Image-ECCAM-banner

Всеки заслужава следващия ден.

„Тази година ще бъде различна“ си казваш на първи януари, въпреки че се събуждаш мъчително всеки ден. Посещаваш лекаря, той казва, че трябва да се направят изследвания. 10 дена по-късно, един ден преди да си на работа, пак го посещаваш, изплашен, че са открили нещо. В последните пет минути на посещението ти казват, че имаш голям тумор. Тогава вече наистина си изплашен …

Януари 2014 г. започна за мен по този начин. На рождения ми ден, седмица след тестовете, постъпих в болницата и ми направиха спешна операция. В следващия месец, когато резултатите от биопсията излязоха, ми казаха, че имам трета степен рак на стомаха. През следващите шест месеца преминах през химиотерапия, прекарвайки по три в болницата, десетдневно възстановяване и отново връщане обратно в болницата – така 12 пъти.

През този период можах да осъзная и какъв късметлия съм – имах подкрепата на съпругата и децата ми, както и на приятелите. Преминавах през всичко това на 2200 км от родния ми град, в страна, където не говоря местния език, и това беше изключително важно.

През април, по време на лечението, гледах Лондонския маратон и реших, в случай че се възстановя от този епизод в живота ми,  че ще пробягам това разстояние през следващата година, 26 април 2015 г. не бях тичал през последните седем години и ако оздравеех, това щеше да е предизвикателство за мен. Химиотерапията не е приятна и първоначално това беше начин да бъда положително настроен и да мисля какво може да бъде. Разговарях с приятели и те ме окуражаваха да не спирам да мисля позитивно и че това е голяма цел и заедно започнахме да правим планове за вариант да подпомагаме благотворителности, като EuropaColon, която помага на мнозина с рак на стомаха.

В края на август резултатите след химиотерапията дойдоха <чисти>, така че завръщането към нормалния живот можеше да започне. Върнах се на работа, от която отсъствах близо седем месеца. Започнах да тичам отново, като първоначално успявах да бягам пет минути много бавно (почти не усещайки краката си) и постепенно развих скорост и разстояние. Започнах също така събиране на средства за благотворителни организации за рак на стомаха, да подкрепя тези, които нямаха моя късмет. До декември организирах множество благотворителни събития: бар-вечери, куиз-сбирки, галавечери, вечери със забавления.

На тези събития бяха събрани няколко хиляди евро, част от които гарантираха участието ми в Лондонския маратон. Бях се завърнал в бягането и успях да завърша полу-маратона в Любляна през октомври. До края на годината бях способен да покрия 21 километра за много по-добро време.

На рождения ми ден през 2014 г., на 45 години, бях в болница, подготвяйки се за важна операция, с много страхове в съзнанието ми относно бъдещето. Година по-късно тренировъчно пробягвам 15 км като част от подготовката ми за предстоящия Лондонски маратон. Животът невинаги е лесен и изборите, дори и обезкуражаващите такива, могат да стоварят върху всички нас, по всяко време в нашия живот. Оставайки позитивни е нещо, което ние всички трябва да бъдем, вътре в нас и с помощта на семейството и приятелите. EuropaColon е благотворителност, опитваща се да помогне на тези, които страдат от рак на стомаха, като им осигурява възможността да имат този следващ ден и да останат позитивни.

Може да видите цялата ми дейност на neil4bc.org.uk или facebook.com/neil4bc.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.